Преживелият съпруг наследява починалия
Как и какво наследява преживелият брачен партньор?
С.З., София
Според Закона за наследството съпругът(ата) наследява част, равна на частта на всяко дете. Така в случай че да вземем за пример умрелият е оставил две деца и брачен партньор, в общия случай те получават по една трета от наследството. Има обаче вариации, включващи житейски обстановки, в които няма деца. Така по чл.9,ал.2 от ЗН, когато брачният партньор наследява дружно с баби и дядовци или с братя и сестри, или с техни деца или внуци, той получава половината от наследството. Това е, в случай че наследството е било намерено преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак при същата догадка с възходящите, братята и сестрите, преживелият брачен партньор получава по закон не половината, а две трети. Ако няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, брачният партньор наследява всичко.
За доизясняване на проблема е належащо да се уточни член 54 на настоящия сега Семеен кодекс, от който посредством мотив от противното може да се извлече изводът, че съпрузите са законни наследници един на различен. Във въпросната наредба е записано, че " след развода някогашните съпрузи престават да бъдат законни наследници един на различен и губят изгодите, произлизащи от разпорежданията при положение на гибел, направени преди този момент ".
Съпрузите са и не просто наследници, а наследници със непокътната част. Такива са още единствено тези по права линия - децата, внуците или в някои обстановки родителите на умрелия. Според член 14 от Закона за наследството всеки може посредством наследство да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява посредством него или пък посредством подаяние непокътнатата част на тези законни наследници. Както стана към този момент дума, сред тях са и преживелите съпрузи. Законът споделя, че в случай че наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със непокътната част, свикан към заместничество, има право да желае намаляването им до размера на непокътнатата му част.
Законът дефинира, че непокътнатата част на децата, когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, само че и брачен партньор, то непокътнатата част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е непокътната част. При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 непокътната част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 непокътната част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е постоянно 1/3.
Според член 29, алинея 3, изр. 1 от ЗН пък непокътнатата част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследява с родители. Както към този момент стана ясно, когато брачният партньор наследява с низходящи, то неговата непокътната част е равна на частта на всяко дете. Години наред имаше проблем с нееднаквото решение на случаите, когато брачният партньор наследява с наследници от третия унаследен ред - братя и сестри или техни деца и внуци или такива и възходящи от втора и по-горна степен, които по закон нямат непокътната част.
С разпореждане на Върховния съд обаче и този проблем е изясняван. Според него няма спор, че брачният партньор е правоприемник със непокътната част. Той наследява с всеки от трите реда наследници: първи ред низходящи (деца, внуци), втори ред - родители, и трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци, както и възходящи от втора степен - баба, дядо, прабаба и прародител. Низходящите изключват от заместничество наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред. Низходящите и родителите не наследяват с наследници без непокътната част. Това право е обещано единствено на брачна половинка.
С.З., София
Според Закона за наследството съпругът(ата) наследява част, равна на частта на всяко дете. Така в случай че да вземем за пример умрелият е оставил две деца и брачен партньор, в общия случай те получават по една трета от наследството. Има обаче вариации, включващи житейски обстановки, в които няма деца. Така по чл.9,ал.2 от ЗН, когато брачният партньор наследява дружно с баби и дядовци или с братя и сестри, или с техни деца или внуци, той получава половината от наследството. Това е, в случай че наследството е било намерено преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак при същата догадка с възходящите, братята и сестрите, преживелият брачен партньор получава по закон не половината, а две трети. Ако няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, брачният партньор наследява всичко.
За доизясняване на проблема е належащо да се уточни член 54 на настоящия сега Семеен кодекс, от който посредством мотив от противното може да се извлече изводът, че съпрузите са законни наследници един на различен. Във въпросната наредба е записано, че " след развода някогашните съпрузи престават да бъдат законни наследници един на различен и губят изгодите, произлизащи от разпорежданията при положение на гибел, направени преди този момент ".
Съпрузите са и не просто наследници, а наследници със непокътната част. Такива са още единствено тези по права линия - децата, внуците или в някои обстановки родителите на умрелия. Според член 14 от Закона за наследството всеки може посредством наследство да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява посредством него или пък посредством подаяние непокътнатата част на тези законни наследници. Както стана към този момент дума, сред тях са и преживелите съпрузи. Законът споделя, че в случай че наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със непокътната част, свикан към заместничество, има право да желае намаляването им до размера на непокътнатата му част.
Законът дефинира, че непокътнатата част на децата, когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, само че и брачен партньор, то непокътнатата част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е непокътната част. При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 непокътната част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 непокътната част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е постоянно 1/3.
Според член 29, алинея 3, изр. 1 от ЗН пък непокътнатата част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследява с родители. Както към този момент стана ясно, когато брачният партньор наследява с низходящи, то неговата непокътната част е равна на частта на всяко дете. Години наред имаше проблем с нееднаквото решение на случаите, когато брачният партньор наследява с наследници от третия унаследен ред - братя и сестри или техни деца и внуци или такива и възходящи от втора и по-горна степен, които по закон нямат непокътната част.
С разпореждане на Върховния съд обаче и този проблем е изясняван. Според него няма спор, че брачният партньор е правоприемник със непокътната част. Той наследява с всеки от трите реда наследници: първи ред низходящи (деца, внуци), втори ред - родители, и трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци, както и възходящи от втора степен - баба, дядо, прабаба и прародител. Низходящите изключват от заместничество наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред. Низходящите и родителите не наследяват с наследници без непокътната част. Това право е обещано единствено на брачна половинка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ